автор: dr_abdul

Картина от дим

Абдулрахман Акра

Той заключи мобилния си телефон след като го шокира нейното отблъскване.. Хиляди въпроси заваляха върху изпълнения със стотици идеи и грижи мозък,
за да расте тъгата правейки черни сенки под които да стоят неговите тревоги..
Той с надежда взе кутията цигари от масата, извади една и унесено я сложи между устните си. След това я запали, освобождавайки сините димни нишки от оковете им, за да се събират във въздуха и да рисуват чертите на любимият му образ покрити с неяснота.
Започна да духа димен дъх след другия, за да помете праха от картината в отчаян опит да изясни чертите на любимия му призрак, нарисуван от дима... Но черните петна от катран все се събираха и в резултат на това покриха каквото праха не е покрил още...
Извади втора, трета цигара, четвърта, повтаряйки същото със същата цел, но слоят на катрана все се увеличаваше и все чертите си губеха. Едновременно с това, гърдите му взеха да си стесняват и да не му стига въздух. Накрая усети, че е изпушили последната си цигара...
Тогава реши да излезе навън да поеме малко чист въздух. Но щом стана .. главата му се сблъска с черната, стояща пред него картина и падна на пода на стаята сред кафявите трупове на фасовете, които смачкваше с ботушите си преди малко.