автор: Leny

Миша-мишана
тая заран - засмяна
кафето направи,
леглото оправи,
за мене – целувка,
за детето – закуска
и после хукна
на висока обувка
по задачи да тича,
че нали си обича
да е весела, жива
и като майка грижлива
тя за всичко да мисли.
Е, ами аз? Кво да кажа?
То... най-добре да покажа
колко аз я обичам
и със поглед събличам
всяка дреха от нея,
а умът ми немее...
И с усмивка я срещам,
и прегръщам я нежно,
за целувка се свеждам
и салата нареждам,
че знам я аз Миша-мишана
тя си е жива, засмяна
и шегите обича,
но реда не отрича.
И след вечерята сладка
сред раздумката приятна
тя до мене ще легне
и със плам ще погледне
във очите ми топли.
Пък после...
Нека има викове, вопли
за съседите клети.
Но нали сме поети?
Нека утре да пеят
те за нази куплети!