автор: Jipsy

Часът беше седем-леко се смрачаваше,духаше силен вятър,но все още беше горещо и задушно.Всички хора се качиха на автобуса,сложиха куфарите в багажното отделение и се настаниха удобно по местата си.Адам и Лори бяха заели 23 и 24 място.В автобуса беше удобно и уютно.Двамата седяха без да разговарят,всеки потънал в собствените си размисли.Очакваха ги още два часа път до аерогарата.Понеже все още не знаеха точно къде да отидат си бяха купили от автогарата рекламни брошури.
Адам се сети за тях и ги извади от пътната си чанта.Подаде една на Лори и се загледа.Хареса му рекламата на Анталия.Плажът изглеждаше чист и голям,хотелът-луксозен.Той искаше да зарадва любимата си и да й подари една наистина заслужена почивка.Тези месеци Лори беше много отпаднала-не ядеше,не спеше,нямаше желание за нищо.Искаше само да е сама,потънала в мисли и спомени.
Лори го погледна някак стреснато,сякаш не очакваше да види точно него до себе си... Каза,че и на нея й харесва идеята за Анталия.В интерес на истината-беше й все едно къде ще са-само и само не стои сама у дома,сред всичките тези спомени.Адам се зарадва.Вече беше решено къде ще отидат.Разполагаха с две седмици,в които можеха да си прекарат чудесно.
Пристигнаха на аерогарата.Адам отиде да купи самолетните билети,а Лори да потърси кола и шоколад.Щяха да пътуват около час.
Качиха се в самолета.Беше хубаво.Изглежда пътуването щеше да е много вълнуващо.
Адам и Лори се настаниха.До тях седна едно възрастно семейство,на име Томпсънс. Самолета излетя.Всичко беше спокойно.Лори и Адам завързаха разговор със семейство Томпсънс.Оказа се,че те са женени от 35 години,имат две дъщери и три малки внучета.Изглеждаха щастливи,но само на пръв поглед.Старият господин Томпсънс заспа и жена му помоли Адам да седне до него.Тя се настани до Лори.
-Как си,скъпа?Не изглеждаш много щастлива.-каза госпожа Томпсънс.
Очите й изглеждаха мили и приятни,пълни с топлина и разбиране.Лори я погледна в очите и разбра,че може да й се довери напълно.Старата дама беше от тези хора,които те запленяват сякаш само с един поглед и ти се харесват само с едно движение.
-Така е,госпожо Томпсънс,не съм щастлива.Или поне не мисля,че съм.Не знам какъв ми е проблема,но се надявам в най-скоро време да го разреша.
-Казвай ми Матилда,миличка.Не се притеснявай никой от нас,хората,не е напълно щастлив.Никой не изпитва това,което е очаквал в началото.
Тя каза това с такава обич,че Лори се притисна в нея като малко момиченце.
-А сега ми разкажи всичко,детето ми,разкажи ми и не скривай нищо от мен.Не искам да повтаряш моята грешка,а доколкото виждам точно това правиш.
Лори й разказа всичко за Адам,за връзката й с него,за проблемите и очакванията й.
Матилда я изслуша с голямо внимание.Очите й блестяха някак странно.
-Но не е само това,нали,скъпа?Има още нещо,което те измъчва,нещо от което не се чувстваш добре и постоянно мислиш за него.
Лори помълча известно време.Реши да сподели с госпожа Томпсънс,защото все на някой трябваше да каже какво я мъчи.Не можеше да мълчи и каза:
-Вярно е,Матилда.Обичам Адам и искам да съм до него,да бъдем щастливи и да изживеем живот като в приказките.Но не мога.Права си,че нещо ми е легнало като скала на сърцето и не мога да се отърва от това чувство.Преди около година срещнах едно момче.Той е всичко,което искам,всичко,от което се нуждая и за което мечтая.Но има нещо,което никой не трябва да знае.Тази тайна не мога да ти я споделя, Матилда, извинявай.Прекалено е лично.
-Няма за какво да се извиняваш,детето ми.А сега искам и аз да ти кажа нещо.Преди 37 години срещнах моят съпруг Джордж.Обичах го и мислех,че той е човекът,когото цял живот съм търсила.Запознахме се на един бал с маски.Никога няма да го забравя.След това започнахме да се виждаме всяка неделя от месеца.Постепенно срещите ни се умножиха.Виждахме се всеки ден за по няколко часа.Говорехме дълго-за него,за мен,за нас,за бъдещето.Той искаше дъщеря,а аз син.Копнеех за деня,в който ще му родя деца и ще заживеем заедно.Всичко беше прекрасно,докато един ден не срещнах Алекс.Той имаше такива дълбоки очи,говореше толкова сладко... Влюбих се в него от мига,в който го видях.Чувствата ми към Джордж станаха като мъгла на фона на летен ден.Започнах да мисля постоянно за Алекс-той беше моят идол,моята мечта и моят копнеж.Виждахме се около седмица,след което той каза,че заминава.Имал чувства към друго момиче.Никога няма да забравя този момент.Чувствах се смазана и използвана.Но не престанах да го обичам.Джордж разбра за чувствата ми към Алекс и много време след заминаването му ме питаше за него.Аз все отричах.Може би от гордост се зарекох,че повече никога няма да виждам Алекс и че той спира да съществува за мен.Един ден го срещнах.Беше минала около година от първоначалната ни среща.Господи,той изглеждаше толкова пленителен...Излязохме веднъж.Разказа ми за разочарованието относно момичето,заради,което ме е оставил и всичко,което му се е случило през времето,когато не бяхме заедно.Разделихме се,но и двамата добре знаехме,че това няма да е последната ни среща.Когато се прибрах,Джордж беше у дома.Държеше се доста странно.На сутринта го попитах какво има,но той не пожела да ми каже нищо.Изглеждаше огорчен и съсипан.Вечерта сподели с мен,че ме е видял с Алекс.Станало случайно,докато правел поредният си вечерен крос.Говорихме надълго и нашироко.На мен сърце не ми даде да го напусна.След година се оженихме.Алекс също беше поканен,но не дойде.И така,мила,аз до ден днешен съжалявам за това,че в онзи момент не събрах малко повече смелост,за да спестя по-нататъшни мъки и страдания и на двамата.
Лори изслуша разказът на госпожа Томпсънс без да се помръдне.Беше загледана в една точка някъде в далечината и не искаше да вярва,че всичко,което бе чула до сега,я очакваше за в бъдеще.Очите й се напълниха със сълзи.Матилда я прегърна и й каза,че ако иска да поговори с някой,тя ще е насреща й винаги.Уморена от сълзи,Лори заспа на рамото на Матилда.
Когато се събуди вече кацаха в Анталия,а от Матилда нямаше и следа...
* * *