автор: geostal

Какъв да бъда в тоя свят сега -
една сълзичка сол във океана,
снежинка бледа в полето и Балкана
нищожна пясъчинка в пустинята безкрайна?
Не! Не искам!
Най-искам да ме няма в този миг,
да се разпадна, да се стопя и да изчезна,
да няма спомен, ни следа от мен,
да бъда просто прах от вятъра отнесен...
Защо ли?
Защото теб те няма...