автор: Albyrta

на С.

Когато очите й се усмихват
на всяка Полярна звезда,
Знае, че нищо не би променило посоката Север
Или двадесет и шестте хиляди години
нужни на Земната Ос да направи един-единствен кръг.
/Вега от Лира,
Тубан,
Кохаб ал-Шемали*
Са Имена
на едно и също
Неизменно присъствие/

Когато очите й се усмихват
Не облича никоя своя мисъл
в тон с последната униформена мода
Не внимава в картинката
Сама си рисува картините
Събира всеки камък, хвърлен по нея
Прави си накити
за шията, за косата, за кръста -
речни обли камъчета, с каквито играят децата
После ги забравя в някое чекмедже.

Когато паметта й датира
от времето на червенокосите красавици,
съдени по площадите
пращани в пламъци от човешко безумие
и страх
Ръцете й са белязани с огън
Но не си отива
в полунощ
В най- нулевия час от денонощието
Когато вълшебствата стават на пепел
Бледнеят отговорите на всички въпроси
и Луната открадва всеки чужд блясък
Ходилата ужасно я болят
защото е счупила и двете си стъклени пантофки
Тогава сяда
И шие най- хубавите си дванадесет рокли
от коприва
По една за всеки месец от годината

Последната оставя недовършена
А очите й се усмихват…


____________
*Луната и слънцето чрез своята гравитация влияят на земното въртене по такъв начин, че то наподобява въртенето на пумпала, малко преди да падне. Т.е. освен, че се върти около оста си, самата ос описва кръгови движения. Един такъв кръг се описва за около 26 хиляди години /така наречената Платоническа година/. Явлението се нарича прецесия.
* Някои от звездите, които, в резултат на прецесията, през хилядолетията са били Северната /Полярна/ звезда, служеща за ориентир от древността.