автор: pord

Знам: Голямата зима
свършва с пролетен гръм,
както знам, че те има
като слънце зад хълм.

Колко много неща
нямат трайна основа!
Може би любовта
е да почваш отново?

Вече знам, че не знам
и не мисля, а върша.
Почва смисълът там,
дето смисълът свършва.

Всеки стиска аршин,
но животът не пасва.
Искам огън без дим,
искам чувство без маска.

И мечтая сега
да постигнем с теб дръзко
неразривната връзка
между бряг и река.