на сестра ми
Дори и в греховете си безгрешна,
избегна тривиалното сбогуване
и тъжен капитан ще те посрещне
на кораба, приготвен за отплуване.
През океана черен на всемира,
той ще стои на вахта непрестанно.
От тоя свят – до твоя свят. Отиде
в естествената, чужда свръхреалност.
Не ни съди от там, че сме себични
и че незнаем как да се обичаме.
Че сме страхливи. И че сме двулични,
от себе си дори да се отричаме.
От гърбовете ни стърчат кинжали.
Душите ни са болни по наследство.
И никой вече, никому не вярва.
От мъката. От мъката е сестро!
Знам – твоят капитан ще върне кораба.
Вселенския закон се спазва строго.
Но ще пребъдат на земята хората,
защото се научиха да помнят!