автор: ruslina

Часът е два след полунощ!
Градът затвори своите клепачи,
с метеоритен дъжд небето плаче,
а аз не спя по навик лош.
Не виждам твоите очи,
но със сърцето си усещам, че си буден.
Във лампата се блъскат нощни пеперуди,
примамени от електричните лъчи.

Кажи, приличам ли на тях
във устрема си, гибелно обречен,
все да те търся светъл и далечен
като благословия или грях?

Часът е два след полунощ!
По вятъра ти пращам любовта си
от страхове и зло да те опази -
тя само има тази мощ!