автор: differentgirl

Ако можех да се върна там.
Във времето , на което принадлежа.
За този свят , аз съм друга,
приказно измислена.
Не съществувам.
Обичах много в мислите си тебе.
Но дали и сега ме има,
за да го почувствам.
С измислено лице, но с
истинско сърце,
ако за него ти си бил
неговото липсващо парче.
С измислен , скучен ден
повтарящ се.
Не дочаках да се
махне моят страх.
За себе си, аз бях си страх.
Не съм за този свят,
лъжовно пребогат.
Къде изчезна трепета ?
От онази музика на погледа ти ,милият.

Мен ме няма.
Прекалено си позволих да мечтая.
И може би от сърцето си
впоследствие те изтрих .
Трябва ми някой от отминалите дни.
Да кажат те , обичам те.
Аз само да гледам
отстрани.

Но ти си тръгна и не знам
дали товар от мене падна.
Или чаках твоите думи
да не гледат отстрани.
Да бъдат живи като моята мелодия.