автор: Wizard

Огромният читателски интерес на сагата "В търсене на изчезналата девственост" напълно закономерно породи и първите критически анализи на епохалното произведение. Публикуваме първия от тях със съгласието на автора. Благодаря за анализа, Краси, и давай все така в същия дух :)

Вага(бо)нтите пишат

Критически анализ на повестта “По следите на изчезналата девственост”

Сред текстовото обилие от предразполагащи писания, както в общоевропейски културен мащаб така и спрямо последните български десетилетия, загубата на повествователна “невинност” не е нов феномен. Рецензираният текст, предложен от авторите като непретенциозна заявка за смях опосредствено връща на читателя забравената възможност за чист превод на радостта от живота, чиито проявления жалонират фундаментално концептуалното поле на текста. Неговата незаинтересована веселост, безкористно прекаляване, умножаване на белезите, разпад на света и закрепянето му в нова смехова цялост, оставят отворени многочислени възможности за не-разбиране, пързалящи се по плътно консистентната скатология на текста. Усилието на настоящия критически текст е да очертае с няколко кратки наблюдения изгубената способност да се пише непосредствено и почти безцелно, наблюдения, които може да започнат с изясняване на неоекстремния литературен бит на създателите на “По следите...”, социалната ситуираност, на които се оказа незаменима част от анализа.

& Талант и бира

Основният проблем, разбира се, е свързан с въпросителната възможност на един неовагантски културен продукт в принципно неподходящото време на 21-то столетие, характерните белези, на което правят неговото проявяване трудно възможно. Както се знае в края на европейското средновековие броят на радикалните профанации на традиционни високи текстове, профанации изразяващи популярната народна смехова култура, които съвсем не се изчерпват с прочутия “Роман за конската пръдня” на Вийон, неудържимо нарастват. “По следите...” израства от социологическите корени на една все още жива традиция на все още пишещи и четящи български студенти (бивши и настоящи), за които усещането на първосигнална жизненост и безкористно прекаляване не са безвъзвратно изгубени. Усилията и възможностите им се насочват към писането не без помощта на плашещи и нерядко изискващи лекар количества бира, по-ясно формулируема – ако съдим от текстовете – като вид втечнена радост и улесняваща, дори в определен смисъл въплащаваща тези текстове. Въпреки огромната историческа разлика, епичният стил на “По следите...” е качествен пример за това, събиращ в едно много рекреативен цинизъм, от който би се засмял и възмутил едновременно дори сериозен средновековен лирик като позования в текста Джино де Пистоя...

& Хипербла и хаплология

Основни стратегии на текста са невъмутимото прекаляване и съзнателното опростяване на автентични отрязъци живот, добре прикрити с плътни пластове непристойност. Изкривяването и олекотяването на контурите води до заявка за вироглаво, диворасло просторечие за всичко и всички, води до ирония на всички “езици” и, въпреки че сам текстът представлява масивна контаминация на типове и топоси, той закономерно пародира най-разнообразни стилови (пареми, диалектизми, термини, грубианизми) и жанрови (екшън, креминале, сапунен сериал, дори уестърн...) клишета. Героите, от своя страна, са учудващи, но литературно непретенциозни характери, карикатурно лишени от вътрешна сложност. Те са водени от хиперболизирани страсти и, ако ми се позволи такъв език, се изграждат чрез способа на вулватичната галванизация. Колкото и да ми се иска да го премълча някак, ще кажа че всъщност сюжетът се движи със същата скорост и последователност, с която се двиват гениталиите на главните му герои. Текстът представлява удачно поетиката на неглижето и trans-penis цитатите. Всичко е видяно в своята неангажираща форма, зашото за авторите важното може да не е сериозно и всичко може да им е през...

& “С поведение на п*тка” или накратко за паметта на х*я

Съвсем очевидна, мизогенистката тема в “По следите...” чисто по мъжки, донякаде по вагантски, декомпозира реалната сложност на жената като биологично, социално, морално, сексуално същество. Екзистенциалното запомняне на редица женски несъответствия полага един от най-важните смислови пластове на текста. Психологическото обаче отстъпва пред амбивалентната радост от хулата, която би могла да засегне всичко, най-вече жената. Без да се задълбочаваме в особения автобиографизъм от айсбергов тип, присъщ на “По следите...”, ще кажем в заключение, че една от най-важните жизнени мотивации на неговите автори, която откриваме навсякъде и която, честно казано, надхвърля текста, е плътната дистанция от всичко, което по някакъв начин създава или дори намеква за женско поведение на мъж, което както личи ще да бъде и основната сугестивна стратегия на повествованието и занапред.