автор: Nina_Emerald

Продадох душата си,за да скрия светлината.
Сега служа на мрака,онова,що виждаш,когато затвориш очи,съм аз.Тъмнината те обгръща и потъваш надълбоко,няма изход от сладкото,бездънно забвение.
Заспиваш.Отначало вижаш само мрак-виждаш мен и нищо друго,преди започнеш да сънуваш.Сетне нищото придобива смътни очертания.Сенките се раздвижват,вече оформени.Напрягаш поглед и се оптваш да разбереш в какъв подземен свят си попаднал.Накрая разбираш,че се намираш в подземието на училището.Тих,загадъно тъмен коридор се ширва пред теб.Продължаваш напред,нямаш друг избор.Сякаш попаднал в капан,ти се луташ сам из мрака.Отчаяни гласове шепнат в ушитети.Сенки протягат зловещите си длани,за да те сграбчат.
Отваряш врата.Тя жално изскърцва.Вледеняващ кръвта смях проехтява.Две червени очи те стрелват.
В цялата суматоха гласове,изпълващи главата ти,различаваш един нежен и мек глас.Познат ти е,но не помниш откъде.
"Не се страхувай,аз съм с теб!Аз съм с теб..."

Farther away,Evanescence
13.03.08