...и ме обичаш, и е новолуние –
на косъм е увиснала зеницата
на тази нощ...и я преплуваме,
повтарящи се в плисъка й
на тласъци
и ме довършваш, и съм окончание
на нерва ти, опънат като стреме
под мен...звездите са пияни
и се търкалят сочни и големи
по пясъка...