Събирам се!
Вървя по булеварда,
усмивките ми срещу мен вървят...
Събирам се-
усещане за празно
усещане, че пак ще те ранят...
Събирам се- снежинка по снежинка
разпръснах се на толкова места...
Събирам се поне до половинка,
защото цялото е някаква мечта...
Защото цялото е някаква лавина,
която в пропастта ще полети...
тук на земята няма само зима
дори и в рая всичко се топи...
Събирам се- от старите пътеки,
от улиците мокри на града,
събирам се от клони и витрини,
от кафенета с морски имена...
Събирам се,
косите си разресвам
и вдигам всички бойни знамена!
Не!
Крепостта не пада лесно,
щом цяла е самата ти душа.