автор: lirik

Преплувах сушата да вкуся
прехвалената ми стихия.
Сказуемото стана суфикс.
Тълпата - избухлив месия.

Около мене - ликантропи.
Вълнения от речи прости.
В главата ми припукват тропи,
а морските звезди са в пости.

Митичен полъх посейдонски
преценя границата горна.
И две сирени лаокоòнски
долитат с новата ми форма.

Матрицата е едрогърда.
Душата ми - във век отсрочка.
Последните ще бъдат първи.
Решението взето. Точка.