автор: alkaltchev

Колко кладенци копая,
до вода не стигам.
С нокти в твърдото дълбая
извора да видя.

Устните си да наквася,
свежест да ме лъхне.
Чувства или хрускав пясък
в гърлото ми съхнат.

Все я търся. Все я няма.
Все надолу слизам.
Влагата усещам само
в мократа си риза.

Ще излезе май, че търся
любовта си грешна.
Вместо нея – мъката си
постоянно срещам.

Стигна ли ги и от двете,
ох, ще пия дълго.
Жаждо луда! Страст проклета!
Мъко моя първа!

Обич. Чувства оживяли
в кладенци дълбая.
Без вода, пак оцелял бих.
Без любов – едва ли.