автор: anubhis

Пази ме от чужди очи,
които надничат в душата ми
и карат я пак да мълчи,
когато са слети телата ни.

Пази ме от чужди ръце,
ръце на далечни мечтатели,
които извайват сърце
и после зоват се създатели.

Пази ме от чужди уста,
изричащи моите истини,
че техните думи в нощта
се смеят, от болка пречистени.

Пази ме, те знаят, че ти
си до мен, макар и безсилен.
Пази ме, защото боли
от чуждите тебе да взимам.