автор: thrill

Часът е седем или няколко минути след седем.
Почти се е стъмнило, а ти си седнал на пейка.
Местонахождението е градинката "Заимов".
Няколко птички още се провикват, ала са спокойни.
Карат те да се усмихваш.

До теб са застанали двама приятели.
Също бутилка бира и пакет цигари.
Нямаш повече пари, имаш само вечерта и своето божествено пиянство.
Пиян.
Светът е пиян.

Животът се стича във вените ти, а ти само смирено, тихичко наблюдаваш как това се случва.
Деца и майки търчат около фонтанчета и колички с пуканки.
Балони летят из въздуха, а ти обичаш.
Обичаш всичко, което се случва, дори и да не подозираш за повечето неща.

В един миг няма повече сакати, няма гладни, няма нагли хора, които дърпат недопушената ти цигара от ръката ти, така, както си на улицата и вдишват от нея.
Няма ги всички тези безумни наши приятели като лицемерие, омраза, ненавист.
Всичко е придобило една приятна лепкавост и се е загнездило в ума ти.
Всичко е като дете, което си играе с пластелин.
Ти знаеш - безброй много фигури могат да се получат, но си спокоен и доволен.
Всяка една ще е очарователна и мила.
Феерия от цветове и звуци се разлива, а ти си сам и щастлив.
Всеки стрък живот е влюбен в теб, а ти също изпитваш неизмерима обич към него.