И тогава аз както си стоях и изведнъж той идва при мен и ми казва..
-Все ми е тая.
-Та, казва ми как иска да сме приятели.
-Все ми е тая.
-И аз го питам какво означава да бъдем приятели за него.
-Абе,все ми е тая,бе.
Не, историята не започва така.
Дори въобще не помня какво точно разказвах, но бях прекъсвана на няколко пъти от едно безгрижно "все ми е тая" от страна на една колежка.
И после увиснах.Спрях да мисля и да съм щастлива.
Все ми е тая, все ми е тая.
Повторете го няколко пъти на глас.
Точно така.
Сега го изкрещете.
не, няма да го изкрещите, та да не събудите съседите.
Вие сте си у дома, на топло, нали?
приятно ли ви е?
утре е неделя, вярвам, че сте почивка.
После идва делникът, да, този страшен делник.
Страх ли ви е?
Обичате ли?
Притеснявате ли се?
не, безразлично ви е.
не чувствате нищо.
Изобщо не чувствате.
И ето така хората станаха машинки.
Събуждаш се - кафе.
Хващаш рейса, отиваш по задължения.
Прибираш се смазан вечерта, гледаш телевизия и заспиваш.
идват съботата и неделята.
ура, най - сетне ще се наспя, може и да излезна някъде, защо пък не, да поразпусна.
пиеш, отчаян от всичко, убиваш се, защото това е единственото ти моментно спасение.
от какво се страхуваш, Аксъл?
от какво.
И все още няма кой да ме отвлече.