автор: f27

Онова момиче от огледалото вечно пита...
- Случва ли ти се все още да си влюбена?
- Боже, какво ще правя с теб в този живот...Защо ми задваш тези въпроси?!...Не, сякаш вече не ми се случва. Ти още ли си влюбена в един и същи човек?
- Да. Не разбирам как минават дните ти.
- Как да минават... Стига вече си питала.
- При мен е тихо и самотно, но поне следвам себе си.
- Аз също!
- Нима.
- Да. Дишам, работя, функционирам нормално.
- Само че теб те има заради мене.
- Не знам. Понякога си мисля, че всъщност си най-ужасния тумор в живота ми. Ако би могла да си една идея по-малко егоистична и взискателна, може би ще те преживея.
- И ще умрем и двете.
- Трябва ли винаги да си толкова трагична?
- ...а ти толкова досадно прагматична?
- !!.....
- ...айсбергът на хилядолетието! Колко корабчета се разбиха в теб?
- На когото не му понася е свободен да си отиде. Моля. Същото се отнася и за тебе.
- Ще ти се.
- Не. Но трябваше да ти го кажа.
- Аз винаги се връщам....
- Ако и помълчиш малко ще ти бъда благодарна.
- Защо?
- !!....
- Стига я ряса тази коса....не се ли научи - къдравото все се извива... Изчезвай. По сложната си програма, трябва да "функционираме", няма как...
- Ако само ще ме критикуваш, ще те убия. Довечера като те видя, да има нещо ново в главата ми.
- Ще дойдеш ли с мен?...
- КЪДЕ??!!!!!
- ....
- Добре... Виж, ако най-сетне излезеш от огледалото, ще повървим заедно. Обещавам...Помисли...Та нима някой друг вижда в него освен мен?!...Светът започва едва след като отвърна поглед от тебе...
- Ще дойда. Чакай ме и дай ръка, моля те...Още не е късно да се влюбим отново...