автор: Sarita

Прохождах аз бавно
С ръцете разперени
И гледах направо –
Във твойте очи
С надеждата сляпа,
Родена от спомена
За вече отминали,
Незапомнени дни.
Ръка аз протегнах,
Хванах я твоята,
Очите затворих –
Ще водиш ме ти
Надалеч във вселената
Към световете, различните
Към новите бъдещи,
Споделените дни.
Със думите нежни,
Тихо изречени
Душата ти галех
И спря да кърви
Сърцето ти нежно
Във болка облечено,
Със думите нежни
Сълзите изтрих.
И после понесох се
С крилете на феникса
Във бяла премяна
От нови криле
Надалеч във вселената
В безкрая на спомена,
Когато със мене
И ти ще летиш.