автор: thrill

Ани,Ани-порасни.

Растеш ли вече?Достатъчно ли порасна?Няма значение.Ще те изложим на светлина.На показ пред лъчите.Ще те поливам всеки ден,за да пораснеш.
Или порасТеш.


Вече няма значение кое е всъщност.Колебанията от преди са без всякаква стойност.Няма ги.Остана само мисълта колко бързо ще раста?

Минаха ден,минаха два.

Ани не растеше

Отегчен човекът ново цвете си пося.

Ани,Ани,защо не растеш вече?Отговори ми,глупаво малко коренче.

Заплашваше растението,че ще го метне през прозореца.Всеки ден му се караше и го проклинаше.И това в продължение на няколко седмици.

Остави Ани безнадзорна.Дори забравил беше я почти.

Събуди се на сутринта една и зеленина леглото му обграждаше.

откъде ли идват всички тези клони и листа?

Такава мисъл в ума се раждаше.

И изведнъж прозря.Пораснала бе Ани.Пораснала беше на височина

и то бая.



ха-ха.