Не знаех, че мога да плача,
Нямах време за мойте сълзи.
Чужда мъка стоеше на прага ми
За мойта...
Не знаех, че е позволена дори.
Всеки иска усмивка, добро настроение,
Нямат време за чужди беди.
Мъка, печал, изтощение
- Моля?!
За тях никой не дава пари.
Затова вирнах си гордо главата,
Казах си: „Мога! Напред ще вървя!”
Без значение болка, предател –
Пред нищо не ще се възпра.
Не знаех, че мога да плача
И криех тъгата в очите си,
Чак доста по-късно оказа се:
Плаче онзи, на който му бършат сълзите.