Поредно
разминаване
се сгромоляса
зад параклиса на хълма.
И само трите бряста
са свидетели.
Не, няма кой да отлепи
последното меланхолично в мен.
Тъмно, гъсто - като билков мед,
незахаросано от грижи.
Няма кой да ми отреже
правото да бъда тъжен.
До припадък. И отвъд.
Не, няма кой да изкатери
този хълм, горчиво построен.
Освен нозете ми.