автор: miss_teneva

Отново ти стоиш на прага.
Отивай си -
за теб е входът забранен.
Душата ми - разхвърлена е стая,
а твоят свят - до крайност подреден.

Срамувам се, да видиш тази бъркотия
и напластения с времето прах,
и спомените още, дето крия
в скърцащия, стар забравен шкаф.
Отивай си -
теб вън те чакат "пролетни надежди",
нали така се изрази самият ти.
Във моя дом, доскоро стенещ от копнежи,
днес тромаво мълчание кънти.
Отивай си -
преди да те прегърна
жадно с овехтялата си плът.
Когато ти си тръгна, аз се върнах
и сама ще търся своя път.