автор: angel555

Ще взема да пропиша и аз. Като гледам напоследък как всички расли-недорасли поети са се развихрили, май че и аз почвам да си мисля че съм преродения Шекспир, нищо че силата ми стига до „Кръстъо Пишурката на баба ми на хурката”.
За какво толкова много хора си вадят хляба с PR&Marketing, ако не могат от бездарен поет като мен да направят поредната модна сензация, а може и да стане модерно да се пише в стил нещо средно между „хайку”, „байку” и „зайку”, така че и най ерудирания читател да не може да разбере нищо –ами нали в крайна сметка той нали е читател, а не писател-като не му харесва да вземе да пише и той.
Определено липсата на дарба не ме плаши,че кога талантливите са успявали а на бездарните като мен липсата на талант им е пречела, а и какво да се плашим от разни обвинения в плагиатство, а и защо е нужно отново да откриваме топлата вода и изобретяваме велосипеда като има толкова много свършени-недовършени произведения на класиците-вземи перото и започвай- нали всичко е само “думи, думи, думи” а за разлика от датския принц ние не сме меланхолици по природа, а енергични изпълнени с ентусиазъм натури , търсещи позитивното начало във всяко едно нещо колкото и да го няма понякога. А ако никой нищо не разбере от нашите ултра-гениални и феноменални произведения винаги може да се обърнем към източната философия и западния емпириокритицизъм, за да забъркаме един незабравим духовен коктейл „Молотов,” а който има смелост нека да изкрещи че "царят е гол" и после да ходи да доказва пред свободните „демократични-оптимистични” медии че творците не могат без читатели - като че някой ги пита читателите какво искат и какво не искат да четат-те все пак възрастни индивиди ли са или деца които не могат да контролират емоциите си?.
Така че нека винаги поетите се придържаме в работата си към вечния принцип на Мечо Пух „Колкото повече-толкова повече”, а пък на който почитател са му слаби нервите да гледа телевизия-със сигурност след няколко часа ще се превърне в наш непоколебим фен, защото не само ще вижда но и ще чува, не само ще чува но и ще вижда и накрая ще вземе и да повярва, така че вече ще е готов за среща с нас-великите творци с не чак толкова велики свои предшественици.