автор: azur

Късче от синева
в непрогледнало сияние
поръсени стенания
в един вихър , наречен живот
крадливи спомени,
нечестиви помисли,
една сълза в лечебен мрак ...
Нима осъзна болката
а може би приглушаващият вик на самотата .
Ръкувайки се с нищото
разбрах начинанието-
и там сътворих теб
в омазаният лист
от масло и скръб.
И там те видях отново
с очи вперени в звездите
но с угасващи светлини
и заридах ...
Заридах в откровението
в сълзите на мрака,
в безвремието
недокосвайки ....

да чакам .