Като пиян боксьор
се препъвам на ринга,
на тясно съм-в ъгъла,
опора си търся,
под дъжд от крошета.
Но оголила зъби.
Нали съм си кучка,
какво, че не искам.
А искам да скоча
на гърба на вика си,
света да нахапя,
някой лош да убия
да натиря маниери,
възпитание - също.
Уморих тишината,
яростно драсках
по нерва на пътя,
уморих се да скитам,
гладна душичка,
от сълзи натежала,
с изранени крака,
изтощена да иска
и все да си няма
жива капка любов,
една, но да стига.
Вече всичко изгубих,
май даже го нямах.
Любов си измислих,
над снежните преспи.
Сега ги погребвам.
Плача ги, но си пея.
А оня, боксьора,
най-пияният, оня,
се надига, усмихнат,
с кръв по устата.
Идиот, но сървайвър.
Ти ме кефиш, брато.
Кръвта ти-моята група.
Кървял – много важно.
На крака е човекът.