автор: vitsavia

Април заменя синовете си за бури.
Бледнеят между веждите му първите ята.
Човекът с гръб, опрян във стълбатана календара
помъква слънцето на гръб – като сърна.
А черноокото сърце на пролетната буря
се стрелва след искрящото му огледало.
Ловецът е Април, а тетивата – вятър,
след който всички майки синовете си познаха
в бръснача на зеницата му метната нагор е.
Наум небето се пропука с крехък тътен
и имената на мъже и дъждоносни траектории
се свиха под жените, вместо корени.
Април бе първият им мъж. Самоуверен! -
градушка през стъблата на косите им.
И синовете му се върнаха приведени
почти до лявото полукълбо на дните .
Дими окото му в зеленото на храстите.
Повиква с рог в краката си развързания залез –
да стисне в зъби хълмовете и на пръсти
да се измъкне, ако синовете му не го познаят.