автор: Jiva

Усещането за близост
е като чаша чай,
която топли ръцете ти;
като героя от приказката,
в който се разпознаваш,
макар да знаеш,
че другият е измислен;
подушваш аромата му на шизандра,
без някога да си я виждал;
не се опитваш да го разбереш,
защото ти е достатъчна
безусловността му;
успкоява те като пръсти
през косата ти на заспиване
и взривява кожата ти,
настръхнала от недоверия;

не е история,
нито надежда за после,
не се ражда от нас,
а ни ражда
всеки път,
когато те чуя,
когато ме чуеш
през отстоянията:
“усещам те”.