автор: tarapo

Изсипаха се свлачища от гарвани
в очите на незрящи гълъби,
във болките от недовярване
под куполи на храмове и църкви.
Ковейки кръстове в зениците,
изпепеляваха лицата на мадоните,
от богохулства на езичници
като восък се разтичаха иконите.
Покълваха в религиите, в семето,
които избуяваха в мъдреца...
Мъдрецът - изпитанията на времето,
сътворили, като скулптор, младенеца...
И на Пегаси в стременАта стъпили,
раждат се от сЪлзи недоплакани,
в криле на Ангели напъпили,
перата... черни са... от чакане.
И бурите от пясъчните спомени
утаяват се със писък във отровите,
в святостта... на щастията гонени,
завърнали се в ятото на совите!...
А мракът гъст - смола от борове,
залепва по стените на душата,
в която екнеха исА на хорове,
забравени във вековете от съдбата...