автор: petinka

От искреност какво ли ще спечелиш,
освен да плащаш за неисканата Доброта?
И някой винаги ще се опитва
небрежно да подлее уж... вода.

Тъй свиваш се в черупка като охлюв-
с тъгата се прибираш у дома.
Решил си - повече не ти е нужно,
щом няма нищо искрено в света.

Но с вяра си пред прага на дъгата.
Дали под нея щом премине зло,
ще живне пак, изстинало, сърцето
и пак ще се превърне в добро?

И вярваш ти, че въпреки законите,
един е Истинския - на сърцето и ума.
Той винаги ще е безсмъртен,