автор: Rimoza

На този ден празничен усмивки блестят,
загърбили обиди, грижи, вини,
мечтите ни волно и красиво летят,
под камък приспали всички злини.
Наричат ни с гордост “мъжки момичета”
затова, че елегантно по тръни вървим
и подаряват ни нежни кокичета,
дори и когато от рани кървим.
В косите ни пролетни сняг се белее,
но в сърцето дръзко обичта звъни,
незалязващо слънце в очите пее,
и вяра в бъднините светло кълни.
Били сме, казват, лукави измамници,
грехът на Ева бил ни в кръвта,
а всъщност даряваме само празници
и лекуваме с любов и нежност скръбта.
Любими и съпруги, майки - ж е н и,
животът изконен в нас е вграден
и нека вовеки светът да ни вини,
ако вина е от майка да си роден !