автор: milcho

А лилавата плискай със щедрост...
Тя се смее и плаче, след което.....
Целуни ръка на жената която,
те очаква със нежност и песен
и чака сърцето и да стоплиш което,
е цвете лилаво, минзухар, който (като) в есен
е за теб разцъфтял, както детето,
което гледа нова играчка пренесено,
в оня приказен свят бял и лесен
и виждаш усмивка озарява лицето!
(му/и/им/ни!)

* * *

Първо, Керче, казвам горе (пред Рая), щти се случи случка,
Св. Петър, а не Алби, като види твоята - анкета,
и прелисти листа, ще си каже ей тая, кучката и със кучка!
Тая за нас лично става, нали Зорбас? Страшно е проклета!

Тъй е Петре, ще допълни Зорбас, кат оназ вдовица
е дет от нищо се не плаши - прецапва закони,
цяла в лилА, “чиста бистра, изворна водица”,
дай я в Рая св. Петре, че ми писна, от тия кокони!

* * *

Или, Зинка мои мили – честит празник!
Комплименти, ала-бала, кауза пер-дута,
двете ви целувам (хм... ръцете!) ех поразник (този Милчо...)
ясно значи, пак сме в клуба - ”С Гео на Редута”!!!

* * *
Варна – морето, сините вълни
Чуваш ли сърцето ми ритъм измени
Не е от кафетата изпити в нощта,
а от Хули-ритмия пак се разлюля!
...
Аз съм малка росна праскова
и съм родом аз от Хаскаво! (и ли там наоколо ...сорри за цитата!)
И от Русе и от Перник даже
От Пловдив и Заара
За конкурса бързат....яснаооооо...
Очите навели ... скроммнии, скромни...
Ма..та му стара J)))
(
* * *

Алби, днеска казваш, Милчо пусни нещо мило!
За лилАвите зюмбюли, в ляво - до сърцето и Хулите наши,
да изпълня таз поръка, дедо, хич не лесно било,
и в лилАво се обливам, Алби, но любов ... не ме плаши!

Осми Март 08 8:14 ЕЕТ, София “С Гео на Редута”