автор: bedstvieto

Драги ми Смехурко
Седнах да ти пиша , че хем да ми премине , хем да се посмеем . Нали знаеш мойта баба Цоцолана ? Гиздава , надута ходи като пуйка . Из селото ни кално , посред дъждовете на априля , хвана се повярвай коконата велика , модно ателие да прави , стринки да облича . Аз нали ме знаеш , мой Смехурко дълго на място не трая , та взех да се тръшкам пред мойта баба засмяна :
- Моля ти се бабче , жива да си ! Позволи ми да заслужа твойта доброта голяма . Нека в твойта модна къща пръв помощник да ти стана!
Рипна да се смее баба Цоцолана . Не разбрах на време що и стана . Но тя придърпа ме в прегръдката голяма и ми рече :
- Хайде сине , що да не помагаш ? Утре от зарана в ателието ще захвана занаят шивашки да те уча , барем да прокопсаш .
Сурнах се от радост . Хукнах аз на двора . Котката избяга , кучето залая .
Слънцето голямо щом изгря в зарана , душата Патиланска пърхаше от радост . Бягах през поляната зелена , хвърках окрилен от радост , по – бързо да достигна , да зарадвам баба Цоцолана .
Тя стоеше гордо , току пред тезгяха , съща пуйка докаросана в премяна . Първата клиентка беше стрината Гергана . Тя от как се помня все си
беше съща повлекана . Влезе па се заосуква , та започна да подръпва платовете скъпи :
- Аз съм тука , драга Цоцолано , да ме премениш за първа пролет , да съм гиздава , красива , та на Гергьовден също като слънцето да грея .
- Що се косиш , мила стрина ми Гергано , давай избирай си плата , да скроим ти роклята по рано !
Тъй усмихнато мълвеше мойта мила баба , аз сновях покрай и с куп топлийки в кутийка . Баба се въртеше с аршина , па току подвикне :
- Давай следваща топлийка , Патилане , не се мотай , че роклята кога ще стане ?
И аз подавам , ама тайно съшивах за пердето подплатата на стрината Гергана . Не питай ме , брат що съм го направил , ама още помня боя миналото лято , дето стрина ти Герганка тъй излъга мойта баба за изчезналото сладко .
И така щом свърши пробата голяма , баба съблече стрината Гергана. Навън изтичах бързо викнах с пълно гърло :
- Бързо бягай , стрино Гергано , тичай докато е рано ! Ютията забравила си в къщи май , пушекът се вие от към десния и край
Брей как хукна таз жена да бяга . Роклята на нея на парцали стана . Гащите и бели се развяха , ама тича като хала , че белята стана . Както се досещаш бой голям изядох , ама вечерта като сама поостана чувах как се смее тихо баба Цоцолана , на случката днешна .
Това е от мен за сега драги ми Смехурко !
Поздрав най сърдечен ,
твой приятел вечен ,
весел Патиланец !