Когато думите не значеха нищо...
Защо се наранявахме излишно
и търсехме причини да сме недоволни...
Сега пак думите не значат нищо
и търсим начин да се разберем,
кого ще заблуждаваме излишно,
когато ти си в мен
и аз съм в теб...
...и всичко сме си казали без думи,
нима е от значение сега-
съдбата е по-силна и от двама ни-
и ни накзва, може би, за проявената
и несправедлива упоритост,
защото ти си в мен
и аз съм в теб,
ала сме твърде, може би, различни и
горди да се предадем
на онова, което ни е водило
през целият ни земен път
и ни е съветвало наблизо и далеч,
и ни е молило, заклевало излишно
да спрем
да бъдем безразлични, защото няма връщане
назад...
Когато думите не значат нищо,
тогава можем хиляди да изречем,
а дълга е нощта и пак не стига
да си признаем грешките,
обидите и да простим греха...
Когато думите не стигат...
Ний можехме да спрем
или
да продължим
думи да редим, без те да са излишни
и без да значат нищо, защото ще се нараним...
Когато думите не значат нищо-
очакваме
и търсим
и бездействаме
и някак си търпим,
защото думите не значат нищо,
а ти и аз завинаги ще си принадлежим...