Ухаят люляците вън.
Ухае обичта в сърцето.
Видях те, ти не беше сън,
а едно вълшебно цвете.
В очите твои искам да потъна,
в сълзи да ме изплачеш ти,
от радост чиста породени
на две влюбени души.
Ръцете твои искам да погаля,
тези две най-добри ръце
и тебе мила да помоля:
Задръж ме в твоето сърце!
Ухаят люляците вън.
Ухае любовта във нас.
Превърнала се в меден звън
нека стигне тя до вас.