автор: petinka

Като стрели забиваш свойте думи,
целта е, явно, моето сърце-
пребродило ужасно много друми,
кървило с лакти, с длани, с колене.

Сега трепти от стенещата болка
и бавно гасне в луд копнеж.
Случайност, казваш?... Влюбени ли бяхме,
повлечени в сърдечния водовъртеж?

От раните спасила бях душата,
сега е няма тя и не трепти.
Обичах теб самия и сърцето ти,
но ти коварно в моето стрели заби.

На други с "обичта" ще го превържеш
и пак самотен ще пътуваш по света.
Останал, Единак ще се почувстваш-
без мене ще си уязвим, без Любовта.

Запитах те, но отговора зная,
защото камък там лежи вместо сърце.
Любима - недолюбена ще си остана,
а ти... с протегнати към Обичта ръце.