автор: petinka

Дали си бяла и добра, душа?
Все тъй се питат враговете ти.
Иликът сам не можеш си избра-
животът като копчето пришива те.

Дори и права да си, би сгрешила-
познава се дори по силуета.
Макар и чиста, не заспиваш-
нали искри от светлина дори тунела!

Макар загърнат някъде, стаен
и скрил коварно ножа зад гърба си,
под наметало дебне те врагът-
след крачка... ударът под крЪста е.

Ще се изправиш, даже наранена,
защото в себе си ти носиш Обичта.
И кърпена, пак цяла ще останеш,
напук на помислите им... добра.

Защото имаш силната опора-
с приятели вървиш ръка в ръка,
обгърнала с нежността си хората...
С Любов, аз знам, спасява се света.