В отговор на: Без хоризонт
Отвън изгрява пролет слънцеструйна,
разлиства се във мен любов...
Вземи искра от младостта ми буйна,
пламъкът да стопли твоя брод!
Зове те Лета, знам, ще те последвам!
В забрава с теб да се изгубя!
Хоризонта ти аз искам да е светъл!
И в мислите ти топла да се будя...
Виновно ли е времето, че се затича
в ръцете ти с един откраднат миг!
Стрелки се гонят, значи се обичат.
Раздялата е тъжен, плачещ вик!
следва: В гънките на времето
Кликни тук за да видиш видеоклип на диалога