Като сянка...Ефирна и лека. Реже тишината с тънките си токчета и я разпилява на мигове диво ухание. Парфюмът й полепва по дланите на мрака. И вените му горят... В ОЧАКВАНЕ...
А въздухът е луд. Крещи от нетърпение и се блъска в безкрая. Тича... а после спира. Не издържа...
След нея...Вратите са заключени. Нажежено...до екстаз. Не докосва...А прерязва. Устните й се любят...с капките кръв...жадувано. Без ласки...Само прегръдки ...на вериги. Безмилостни...Но пожелани...до лудост.
След края... Притихва...като измамност. Спокойствие ... заченато в дивия писък на болката. Сладост...
А сега? Лежи с разпилени коси... Сатена я докосва...и трепери щом почувства ръцете й...дяволски.
Отива си...без думи...само спомени...за болката... Сънува я ...всяка нощ. И си представя...как сливат дъха си ...разстрелвайки.
5.03.2008