автор: thrill

Стоеше той побелял и стар на нара.
И гледаше към мътното от изстрели небе.
Сълзите му се стичаха безмълвно,разпилени от сините и стъклени очи,по дулото на пистолета.

В миг мисълта му отлетя и спомни си за миналите дни.Как като малък
имаше прашка и тичаха по дворове и поля с Живко и събираха камъчета,да целят слънчевите лъчи.
Как с неговата мила Бистра под кестена допираха усти.
Как синът им още млад отиде на война,жертва-не,герой за свобода.
И как раниха го и как остана мирен обитател на инвалидни колела.

И мислеше за малката си внучка-Нели.
За приказките,които си разказваха един на друг през вечерите бурни,страшни,зимни и студени.
И как притваряше уморена лекичко клепачи,покриващи
очите й-смарагдовозелени.

Опомнил се веднъж,пищова до челото с живина опря.
Желание последно на своя бог на глас изрече-
"да няма думи,Боже,вече".

И чу се изстрел самотен,глух,далечен.
..
До стената!Огън!-мъжът отсече твърдо.
И пореден момък на гибел бе обречен.
И тялото се свлече-мъртво.