Мамо ела, мамо постой,
Бобчо не ми дава покой.
Искам от него веднъж да се скрия,
като молив след гума от листче хартия.
Дразни ме страшно, когато завика,
всички играчки в кюшето натика.
Хапе ме злобно, драска зловещо,
той е същинско диво нещо.
Не искам със него аз да играя,
моля, роди ми друго най-накрая.