автор: aranhuez

Колко съм чужда на себе си - знаеш ли?
С каква лекота съм забравила полета
и звъна на китарата... знаеш ли?
Аз те търсих и чаках тогава,
в синята нощ, недокосната, знаеш ли?...
Орисия си, знаеш ли?...

Мислех, че си спомен. Само среща -
и, че си забравил... не, не съм си вече чужда...
И ето, че намери мъничко от себе си,
запазила съм я, твойта орисия -
не съм забравила полета
и звъна на китарата...