Сънувах сън. Той беше толкова красив, че реших да го опиша като една малка приказка. Ето я.
Попадам аз на един от тези средиземноморски острови, които са целогодишен курорт.
Островът е обгърнат от зеленина. Застроен е богато от малки и големи вили, къщи, хотелчета и хотели и е пълен с места за забавления. Тук отсядат много туристи, предимно млади хора, които му придават атмосферата на един постоянен празник. Веднъж годишно в разгара на сезона, на острова се организира фестивал, който завършва с едно специално шоу. В един от кварталите има малко площадче, заобиколено амфитеатрално от много постройки, улици и градинки между тях. Вечерта, когато целият квартал е осветен и всички присъстващи са излезли на балкони и тераси, насядали по пейки и правостоящи в очакване, на площада излиза една много красива млада жена, избрана вероятно от някакво жури. Но това, че е красива съвсем не е достатъчно. Тя явно трябва да е и много умна и интелигентна. Да има изразително лице, очи и поведение.
Накратко шоуто се състои в следното: Младата жена застава в средата на осветения от прожекторите площад, разхожда се по него и започва да оглежда публиката около нея. Нейната задача е да избере мъжа, който най-много й харесва. Тя се разхожда по площадчето ,вглежда се, а публиката отстрани реве, шуми, коментира. Абе шоу. Когато погледът й се спре върху нейния избраник, тя спира, протяга високо ръка към него и извиква “Обичам те !”. Вероятно това е в смисъла на “Харесам те” или “Избирам теб”, но заради шоуто се употребява“Обичам те”. От тук нататък, до десет секунди, мъжът, който смята че е избран, трябва да реагира по негов начин като извика нещо, с което ясно да покаже, че е усетил погледа й. Да, ама сложнотията идва от това, че разстоянието между жената и публиката е такова, че могат да се получат грешки. Може да се обадят повече от един мъж, а може от колебание и неувереност да не се обади и никой. Десет секунди за проверка на тръпката. Хората казват, че досега не е имало случай да се обади само един мъж и да се окаже, че жената не е избрала точно него. Много силен е женският поглед, когато хареса някого.
И така, попадам аз в разгара на един от тези празници и виждам как погледа на жената се спира някъде в публиката. Тя протяга ръка и извиква “Обичам те”. Публиката шуми, вълнува се в очакване. В следващия момент от една от скамейките в най-задните редове, скача кой мислите – Еди Мърфи. Ухилва се с неговата 24 каратова усмивка, очи като понички и извиква едно силно “Yees”. Той няма колебание, жената също. Взаимната симпатия е точно и ясно изразена пред всички. Публиката се кефи.
Втори случай. Попадам с една компания на този остров и отсядаме в един от хотелите около площада. Вечер е и навън се чува голямо оживление. Излизам на балкона и се опитвам да разбера какво става. Я..аа тук имало някакво шоу! Обясняват ми накратко за какво става дума. Ще кажете – “Ами случая с Еди Мърфи?”. Абе нали е сън, забравил съм.
И така, поглеждам аз надолу и виждам една прекрасна жена, която ужасно започва да ми харесва. Нейният поглед се спира върху мен, тя протяга ръка и извиква “Обичам те”. Че е за мен аз нямам колебание, но съм смутен, защото не знам какъв е регламента. Какво трябва да кажа? Започвам да разпитвам хората около мен. Какъв беше текста, какви бяха думите? Докато се уточнявам публиката е притихнала и чака. Да, ама десетте секунди изтекоха.
О-оо! –всеобщо разочарование.
След това, когато с компанията слязохме долу, се видяхме с жената от шоуто. Тя се усмихваше, но в погледа й се четеше известно разочарование. Поговорихме си приятелски. Попита нещо в смисъла –“Защо не реагира ? Нали в онзи момент и двамата знаехме, че това е изборът.” Иди обяснявай, че не си знаел текста. Шансът е пропуснат и вече не е същото. За да покажеш на някого, че го харесваш, че си усетил че си избран не е необходимо предварително да знаеш текста. Достатъчно е да действаш спонтанно и свободно. Както Еди Мърфи. И тъй не е знаел точния текст , но скочи и извика своето “Yees”.
За 16-тия рожден ден на дъщеря ми Ема.