автор: tarassevitch

На К.

За изгубените мечти
                    няма да жаля,
нито ще плача,
                    както досега.
Във утрините вече
                    няма да те галя
и не ще обичам,
                    както досега.

Вече няма тъй да се раздавам,
за себе си ще мисля аз сега.
За тебе още малко ще поплача
и после ще отлитна в утринта...