автор: thrill

Но тревичката пред блока бе мокра
от чудния дъжд-отровен,не проливен.
И тя падна в локва.
и светът й цял-се стори изкривен..
подменен.

Стига с това тичане-има колела.

както малкото Ани караше жълтото
олд скуул колелце през разни
керемиди днес.
Беше готино,признавам,но кратичко.

Знаеш ли?А две водни кончета се чукаха.
Всъщност ВСИЧКИ водни кончета
бяха по две и се чукаха.

Дали само това правят цял живот?
освен летенето,разбира се.

И другото..имаше смерч.
Това е,когато вятърът се завърти с доста
мнителна скорост.
Нещо като тайфун,но не толкова голямо
и американско.

А слънцето..
по дяволите този залез.

И гледаш-малки къщички,
малки дървета,малки храсти,
малки дечица,малки стари хора.
обикновени и селски.
нормални и простички.
И изведнъж една странна
червеникава топка,която
просто стои там и не прави нищо.
Не убива,не наранява,само
очите ти малко
премигват,когато срещнат погледа й.
И това е.
Тя си стои там-животът се случва под нея.
До нея..малко от дясно може би.
А тя само стои там.
И свети и грее.
И е толкова ярка и ясно оформена.
И чиста..
така чиста,че те заболява главата.
Изведнъж,след мъничко,очите спират
да те болят.
Чувстваш главата си свежа,а умът
по-бистър и точен.
И ето я-вече я виждаш съвсем
без усилие.
Сега е твоя.
И знаеш,имаш
само няколко минути да й се насладиш.
после тя си отива.
А ти оставаш загледан към розовеникавото небе.
И малките пухкави облачета ,изтъкани от жарава.