Дочаках те
да се завърнеш.
Пред мен стоиш
ангел ореолен
омаяла мига.
Да вярвам ли
на чудеса сега,
един самотник
в мълчание заровен,
потънал във бездънното
мъртвило на нощта.
Дочаках те
да ме прегърнеш,
с устни
палещи разкъсвай тишината,
с ръце,
криле във полет ме обгръщай
и с две очи,
лъчи във тъмнината
огрявай ме, любима моя.