автор: kamo

Като отглас
от неносещ утеха дъжд,
стъпките ти
заглъхнаха в далечината
отмиха
гръмотевичните думи,
превърнаха
в рядка кал прахта на чувствата
и оставиха в устата ми
вкус на пресъхнали улуци,
шепот на тихи, тихи криле
и още нещо-
неназовимо,
далечно
и бегло-
като всяка твоя целувка,
открадната тихомълком
понякога рано предутрин,
когато
спиш
до мен...