Тъмнокосият младеж се отби до едно от кварталните магазинчета,обичайно залято от алкохолици и простаци. Бутна няколко лева на продавача,а той на своя страна му даде бутилка вино.
Тогава нашият героя се отдалечи бързо,тъй като не искаше да започва редовните разговори със старите пияници-за правителство,държавници или едно време.След като бе на безопасно разстояние извади пакет цигари от прокъсания вече джоб на джинсите си и запали една. Скоро стигна до очукано малко блокче,влетя през външната врата,погледна жално към разваления от години асансьор и се заизкачва по изпочуканите стълби.Катери се нагоре около две минути и се спря на 4тия етаж.Измъкна от коженото си яке химикал и листче и написа "Чакам те след 10ина минути горе.Всичко е у мен.Очаквам дъжд."Постави набързо надрасканата покана пред една врата,почука тихо и се заизкачва още нагоре. Така стигна до седмия етаж и се намъкна в един апартамент,чиято входна врата бе отключена. Явно това бе домът на чернокосия ни приятел. Той отиде до балкона,извади няколко поостаряли ябълки от платнена мръсна торбичка и се зае да ги бели старателно, след като се намести не особено удобно на един дървен стол в малката кухничка. Когато свърши пое в ръце червеното вино,пресегна се за тирбушон и отвори с лекота бутилката. Стана,взе две високи красиви чаши,положи ги с обич на масата и разля течността с цвят на кръв в тях. Сложи внимателно тапата,бръкна в джоба си,за да извади кутията с цигари,запали една и се облегна плавно на облегалката на стола. Дърпаше от тютюна,поглъщаше го бавно и изпускаше тънка струя дим. Беше в едно лежерно очакване. и ето..усети нечии стъпки да отекват със скърцане по дъсчения под. Момичето,което влезе в стаята бе с тъмно руса,пепелява коса,строги черти,които само намекваха за нежност и големи пъстри ококорени очи. Тя се усмихна и изведнъж мрачния ден,тъмната тъжна стая,умореното вино,човекът срещу нея потръпнаха,погалени. Девойката придърпа един стол,седна,взе парченце ябълка от масата и го задъвка тихичко. Момчето я погледна,подаде й кристалната чаша и когато тя преглътна плода,чашите им се докоснаха едва и родиха прекрасен мелодичен звън. Кухненските прозорци нямаха стъкла. Духаше лек ветрец, който обещаваше да се засили скоро. Вече се свечеряваше,а нашите другари седяха мълчаливи на по един стол и с желание отпиваха от чашите,които пръстите им поднасяха бавно към устните. Изведнъж заваля. Двамата стояха вцепенени и удивени. Не знаеха имената си,въпреки че живееха в този блок от повече от десет години и се познаваха от също толкова. Просто всеки есенен дъждовен ден,те се качваха тук -на последния седми тавански етаж. Пиеха вино,хапваха ябълки,пушеха цигари и мълчаха,загледани в истеричния живителен порой. Това просто бе техна нужда,успокоение и свобода. .. Всичко това можеше да бъде наше.