Ах, как ги мразя всички тези хора!
Не, не-
не съм чак толкова асоциален.
Просто се преуморих да прикривам
либидото си,
екзестиалните си тикова,
гърчещите ми се сухи устни,
копнежа и безразличието си,
сълзите в сините си очи
и всеки един слаб стих,
който напира ниско изпод сърцето ми
всеки път
когато случайно ме докоснеш
с коси.